FX.co ★ Пауъл в опасност? Може ли Тръмп да освободи председателя на Федералния резерв и какво би означавало това за пазарите?

Доналд Тръмп отново е насочил вниманието си към Федералния резерв, обвинявайки неговия председател Джером Пауъл във водене на неуспешна парична политика и заплашвайки да го уволни. Но какво стои зад тези атаки: реална заплаха за независимостта на Фед или просто поредната порция политически натиск? И как това може да повлияе на пазарите, долара и американската икономика? Нека изследваме фактите, рисковете и възможните сценарии.

Защо Тръмп иска Пауъл да си тръгне?

В политическата драма, която се разгръща във Вашингтон, следващият акт се върти около съдбата на Федералния резерв.

Доналд Тръмп отново насочва вниманието към Джером Пауъл, човека, когото някога назначи за председател на Фед, сега обвинен в бавност, упоритост и, може би най-опасно за пазарите, политическа пристрастност.

В серия от публични изявления, Тръмп заяви, че Пауъл "трябва да си тръгне" – и че оставката е само въпрос на време и президентска воля.

На пръв поглед в този конфликт няма нищо ново: Тръмп редовно критикува централната банка, че не подкрепя достатъчно агресивно икономическия растеж. Но тази последна ескалация е различна по мащаб и потенциални последици. Зад реториката стои не само разочарование, но и нарастваща заплаха за независимостта на една от най-важните финансови институции в света.

Последната тирада на Тръмп срещу Пауъл е необичайно груба – дори по стандартите на една президентска кампания. "Ако му кажа да си тръгне, той ще го направи," каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет, добавяйки, че "оставката на Пауъл не може да дойде достатъчно скоро." Тези думи бележат преход от недоволство към открит натиск върху Фед.

Тръмп обвинява Пауъл, че твърде бавно намалява лихвените проценти и че не оказва подкрепа на американската икономика пред лицето на външни предизвикателства. "Всичко пада надолу – освен лихвените проценти," се оплаква Тръмп, посочвайки спадащите цени на петрола и газа. "Защото имаме председател на Фед, който играе политика."

Това, което ядоса най-много Тръмп, беше отказът на Пауъл да действа решително, дори когато глобалната икономическа перспектива се влошаваше, а Европейската централна банка се насочваше към намаляване на лихвите. "Джером Пауъл във Фед винаги е закъснял и винаги греши," написа Тръмп в публикация, обвинявайки Пауъл в закъснение и бездействие.

Тази реторика се вписва в един по-широк модел на нарастващ политически натиск върху независими институции. Администрацията на Тръмп вече си е осигурила правомощията да уволнява членове на независими федерални съвети, което поражда опасения, че следващата мишена може да бъде Федералният резерв.

Сред търговски войни, забавяне на растежа и нарастващ натиск от тарифите, президентът сега открито изисква пълно съгласуване от страна на икономическите политици. В тази светлина Пауъл става повече от просто длъжностно лице с различни възгледи – той е символ на институционална автономия, нещо, което в днешната политическа атмосфера се възприема като неподчинение.

Атаката срещу Пауъл всъщност не е само за лихвените проценти – тя е за придобиване на контрол върху ключовите лостове на икономическото управление в период на нарастваща нестабилност. Именно затова този конфликт е приел такава остра форма.

Може ли Тръмп да уволни Пауъл?

Дали президент на САЩ може да отстрани председателя на Федералния резерв преди края на мандата му остава правна сива зона. Официално Законът за Федералния резерв посочва, че председателят може да бъде уволнен само "по причина." Но какво точно представлява причина е отворен правен въпрос.

В отговор на натиска, Джером Пауъл предпазливо напомня в своите публични изявления, че "нашата независимост е въпрос на закон," подчертавайки, че отстраняването е допустимо само за сериозни причини. Той също така отбеляза, че внимателно следи дело в Върховния съд, касаещо уволнението на членове на независими федерални агенции, тъй като изходът може да има последици за автономията на Федералния резерв.

Исторически, независимостта на председателя на Федералния резерв се основава на прецедент от 1935 г., когато Върховният съд потвърди правото на независимите агенции да функционират без намеса от страна на президента, освен в случаи на сериозни злоупотреби.

Въпреки това, Тръмп показа готовност да оспорва този прецедент. Скорошните уволнения на членове от Националния борд за трудови отношения (NLRB) и Борда за защита на меритните системи (MSPB) породиха тревоги за ерозията на границите между Белия дом и независимите институции.

Сенатор Елизабет Уорън коментира: "Президентът има право на свобода на словото, както всеки друг. Но той няма правомощия да уволни Джером Пауъл. И ако се опита, това ще навреди на пазарите." Нейното предупреждение отразява нарастващата загриженост сред политическите и експертните кръгове: дори заплахата от намеса във Федералния резерв може да подкопае доверието в американската финансова система.

На практика, всеки опит да бъде отстранен Пауъл почти със сигурност ще предизвика продължителни правни битки, съдебни прегледи и политическа криза. Освен това, шансът подобен ход да остане без предизвикване е практически нулев: съпротива би дошла не само от демократите, но и от републиканците, които виждат независимостта на Фед като основен елемент на американската система за проверки и баланси.

Така че, въпреки че изказванията на Тръмп са силни, реалната възможност Пауъл да бъде отстранен е много ограничена от правни ограничения и политически последици. Все пак, самата заплаха от намеса вече разклати възприятието за институционална стабилност и пазарите го усещат.

Какво би означавало уволнението на председателя на Фед за пазарите?

Федералният резерв заема уникално място в глобалната финансова система. Неговата независимост не се разглежда само като вътрешен въпрос, но и като основен елемент на доверието в американския долар, американските активи и глобалната финансова стабилност. Ето защо всякакъв политически натиск върху Фед се възприема като заплаха не само за един служител, но и за цялата финансова архитектура.

До момента пазарите реагират сдържано. Индексите остават в рамките на нормални граници на променливост, доходността на държавните облигации не е скочила, а доларът остава относително стабилен. Но това спокойствие може да бъде измамно. Под повърхността се натрупва напрежение, отразено в деликатни, но значими показатели като нарастващи премии по срочност на облигационните пазари и променящи се криви на доходност.

Инвеститорите разбират, че ако независимостта на Фед е наистина застрашена, последиците могат да бъдат далекобойни. Загубата на доверие в американската централна банка може да увеличи доходността на държавните облигации, да отслаби долара и да увеличи търсенето на безопасни пристанища като злато, швейцарски франк, японска йена и възможно дори евро. Това няма да бъде мигновен срив, а постепенно, стабилно пренасочване на глобалния капитал.

Както отбелязва икономистът Джак МакИнтайър, "премията по срока" вече върви нагоре – инвеститорите изискват по-висока компенсация за дългосрочното притежаване на американски активи. Това отразява не макроикономически притеснения, а отслабващо доверие в предсказуемостта на американската финансова политика.

Споменът за търговските войни от периода на Тръмп все още е свеж. Въпреки първоначалния скептицизъм, щетите се окажат по-сериозни от очакваното: спад на фондовите пазари, ръст на доходността на облигациите и отслабване на долара. Заплахата за Фед се възприема по сходен начин – като риск, който е труден за количествено измерване, но потенциално много разрушителен.

На карта е не само позицията на Пауъл. По-дълбокият въпрос е запазването на основните принципи на американското финансово управление, като автономията на паричната политика и институционалната независимост.

Ако тези принципи бъдат подкопани, реакцията на пазара може да бъде по-сурова от всяка краткосрочна реакция на политическа новина.

Уроци от миналото: какво се случва, когато централните банки се сблъскват с политически натиск?

Въпросът за политическия натиск върху централните банки не е нов в световната история. Докато днешната заплаха да бъде уволнен Джером Пауъл може да изглежда безпрецедентна за Съединените щати, има минали примери, при които правителствената намеса в паричната политика води до икономически сътресения. Тези случаи предлагат основен урок: краткосрочните печалби могат да се превърнат в дългосрочни загуби.

Един от най-впечатляващите примери е от 1970-те години, когато председателят на Фед Артър Бърнс, който имаше близки връзки с президента Ричард Никсън, се поддаде на натиска от Белия дом и запази лихвените проценти изкуствено ниски.

Първоначално това стимулира икономиката и подобри популярността на администрацията. Но скоро стана ясно, че политически мотивираната намеса ще има значителни последици.

Резултатът беше драматичен: неконтролируема инфлация, спад в реалните доходи, загуба на доверие в долара и нужда от драстично затягане на паричната политика в следващите години.

За да се възстанови стабилността, Федералният резерв под ръководството на Paul Volcker беше принуден да повиши лихвените проценти до двуцифрени нива, което доведе до болезнена рецесия.

Историята ясно показва: когато паричната политика се превърне в инструмент за политическа целесъобразност, икономиката плаща много по-висока цена от всяка краткосрочна полза, която би могла да получи. Намаляването на ставките под административен натиск може да предложи временни облекчения, но подкопава доверието в самата система, върху която се изгражда стабилността на финансовите пазари.

Това е точно това, от което се страхуват днес анализатори и инвеститори. Ако Jerome Powell бъде заменен с по-съгласен кандидат, който приоритизира политическите амбиции над независимостта на Федералния резерв, последствията могат да отразят миналите грешки: краткосрочен бум в ликвидността, отслабване на долара, скок на инфлацията и болезнени корекции в бъдеще.

Накратко, историята ни напомня, че независимостта на централната банка не е лукс, а основно условие за стабилност. И когато политическите интереси превъзхождат икономическата разумност, цената е въпрос само на време.

Какво казват експертите: колко реални са заплахите и рисковете?

Докато пазарите остават на пръв поглед спокойни, анализаторите вече изразяват загриженост. Мнозина от тях виждат изказванията на Trump не просто като политическа реторика, а като реален източник на системен риск, който може да промени начина, по който глобалните инвеститори възприемат американските активи.

Маркетинговият стратег Tom Bruce отбелязва, че всеки опит за уволняване на Powell вероятно ще причини повече вреда на икономиката, отколкото да предостави каквито и да било краткосрочни ползи.

"Вредата от подобен ход би била твърде голяма. По-вероятно, ще видим опит за назначаване на 'сенчест' председател — някой, към когото администрацията се обръща за действителни сигнали. Но дори тази структура може допълнително да подкопае доверието в официалната политика на Федералния резерв," коментира той.

Неговият колега Jamie Cox подчерта, че замяната на председателя на Федералния резерв под политически натиск може да унищожи най-важния актив, който САЩ притежават в глобалната икономика: доверието в долара.

"Доларът е най-голямото предимство на Америка в световната търговия. Администрациите идват и си отиват, но последствията от лошата парична политика остават много по-дълго," каза той, добавяйки, че отслабването на доверието в американската валута може да измести глобалния баланс на силите.

Загриженостите са допълнително засилени от факта, че дори без действително уволнение, всеки натиск върху Федералния резерв променя пазарните очаквания.

Както отбелязва Рохан Ханна от Barclays, заплахите срещу Пауъл няма да променят решенията на FOMC в краткосрочен план, но могат да положат основите за дългосрочно преосмисляне на риска.

На този фон се появяват по-прагматични оценки. Анализаторът Кристофър Ходж посочва, че политическият риск, свързан с намесата във Федералния резерв, е разширил обхвата на възможните сценарии. Въпреки че повечето експерти все още вярват, че Пауъл ще остане на поста си, предишната сигурност в стабилността на паричната политика вече е разклатена.

Общото мнение сред експертите може да се обобщи по следния начин: дори ако Пауъл не бъде действително отстранен, самата заплаха от намеса вече е променила възприятието за Федералния резерв като независима институция. Това означава, че пазарите ще започнат да оценяват едно ново ниво на риск по отношение на долара, държавните облигации и американските активи като цяло.

Какво трябва да направят трейдърите: стратегии в политически рискова среда

Настоящата ситуация около Федералния резерв и натискът върху неговото ръководство сигнализира на трейдърите, че трябва да включат нетрадиционни рискове—рискове, които до скоро изглеждаха чисто теоретични. Дори и без незабавно отстраняване на Джером Пауъл, заплахата за независимостта на Федералния резерв вече започва да преоформя поведението на пазара.

В краткосрочен план трейдърите трябва да бъдат особено внимателни при търговия с долара и американските държавни облигации. Потенциалното намаляване на доверието във Федералния резерв може да доведе до повишена валутна пазарна волатилност и преоценка на очакванията за доходността на облигациите. Остри движения могат да се случат дори при относително неутрални макроикономически данни, просто поради променящите се възприятия за риска.

За акциите са препоръчителни по-консервативни стратегии. Покачващата се политическа несигурност обикновено повишава интереса към защитни активи—злато, швейцарски франк и акции на компании със силни, стабилни парични потоци. Най-преките рискове са концентрирани в американските банкови и финансови сектори, които са особено чувствителни към промените в политиката на Федералния резерв.

В средносрочен план, продължаващият натиск върху Федералния резерв може да предизвика преразпределение на глобалните капиталови потоци. Това създава възможности за трейдърите на развиващите се пазари и алтернативни валути, които могат да се възползват от отслабването на доминацията на долара.

И накрая, най-важната препоръка: бъдете внимателни не само към макроикономическите показатели, но и към политическия новинарски цикъл. През 2025 г. инвестиционните решения все повече ще се ръководят не от данните за ИПЦ или БВП, а от последните заглавия от Вашингтон.

Трейдърите трябва да се подготвят за турбулентност—но помнете: където се увеличава несигурността, се появяват и нови възможности!